ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Юни 26, 2017 10:07 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: ТАНГРА
Ново мнениеПубликувано на: Нед Юни 20, 2010 8:12 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 11:41 pm
Мнения: 98
MEN написа:

„…През неолита /8000-5000 г.пр.н.е./ знанието на предците ни било ЕДНО - има Творец /Бал/, а неговата Сила /КиБал/ създала Крешака и всичко живо на Земята. Тогава предците ни са изобразявани Бал и КиБал като мъж и жена!
Това е основното знание.

След потопа на Балканите /5600 г.пр.н.е./ част от хората отиват към Двуречието и там основават свои градове, в които имало по ДВА храма – На Бал и на жена му КиБал /Кибела/…”

В момента пиша материал по друга тема, но ще изнеса част от него, понеже е във връзка с казаното по-горе от MEN и се надявам да стане по-ясно за какво става дума. Предварително се извинявам, че материалът не е редактиран и адаптиран към темата. А за да няма недоразумения ще уточня предварително, че и двамата говорим за едно и също, но използваме различна терминология.

„…В този процес изключително важна роля изиграва един ДРЕВЕН РЕЛИГИОЗЕН КУЛТ широко разпространен в земите на античния свят, включително и във владенията на Римската Империя, придобил особено значение за налагане облика на официалното християнство впоследствие. Това вярване е свързано с ДРЕВНИЯ КУЛТ КЪМ НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА(звездите и планетите) или накратко – НЕБЕСНИЯТ КУЛТ. Културата на всички древни цивилизации е ориентирана спрямо звездното небе и е изградена върху знанието за взаимовръзките между Небето и Земята, човека и Природата(Бога). НЕБЕСНИЯТ КУЛТ е по-късно ехо от наследената от човечеството философия на НАЙ-ДРЕВНАТА СВЕЩЕНА НАУКА. Тази философия днес наричат ДУАЛИЗЪМ или философията на единния произход с двете начала – мъжкото и женското –философията на АНТИПОДИТЕ. Впоследствие тази философия се преражда в религия и в тогавашния свят се явява в два основни варианта, съответстващи на ДВАТА АНТИПОДА. На практика, във времето те се обособяват като два отделни култа и са разновидност, но същевременно и двете страни на същата тази изначална и древна философия, които взаимно се допълват и отразяват древното разбиране за дуалистичната (двоинствената) същност на Вселената – началото и края, всичкото и нищото, битието (материалното, човешкото) и небитието (духовното, божественото), мъжкото и женското, доброто и злото, светлото и тъмното, бялото и черното – но те са винаги АНТИПОДИ, двете страни на едно цяло,ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪРХОВЕН БОГ, свързани в хармонично, неразривно единство, намиращи се в постоянно единоборство помежду си. Най-древен и най-ярък представител на единият вариант е КУЛТЪТ КЪМ СИРИУС. Той е свързан с древното вярване, че именно там е възникнало чудото на този свят, животът и най-важното - от там са дошли предците на човешкия род на планетата Земя. И понеже Боговете дойдоха от Сириус, за древните звездата Сириус е въплъщение на самия Бог - СИРИУС, ЗВЕЗДА И БОГ в тази философия СА ЕДНО И СЪЩО! Те са олицетворение на мъжкото начало във Вселената. Точно от този култ, от името на звездата СИРИУС, произлиза името на древната легендарна цивилизация наречена АРИЙСКА(Арии, Ури, Аси), от там произлиза името на древна АСИРИЯ, от там произлиза името на континента АЗИЯ(и Мала Азия), от там води традицията си днешната английска титла СИР. Името СИРИУС може да се тълкува така: АС ИРиус - АС УРиус – АС(АСтра, звезда) и УР(божествена), т.е. СИРИУС значи ЗВЕЗДАТА НА БОГОВЕТЕ(родината на боговете, на предците), защото от там дойдоха боговете, предците на земните хора! Впоследствие УР означава ПЛАНИНА(УРва), защото тук на Земята,боговете живеят на висока, недостъпна планина(Имеон, Хемус, Олимп, УРал),означава и ГРАД, защото боговете си построиха град на тази планина за да живеят в него. От там са имената на древните шумерски градове УР и УРУК, а хората - потомците на боговете наричаха АРИ и УРИ(арийци). Човешките общества, типични представители на този вариант са описаните в днешните учебници по история, всички ранноантични робовладелски държави от Шумер до Рим включително. Особен, частен случай е древна Елада, но за това си има съответните исторически предпоставки.

Най-древен и най-ярък представител на другата разновидност на звездния култ е ДРЕВНИЯТ КУЛТ КЪМ БОГИНЯТА МАЙКА(царицата майка, майката земя, КИБЕЛА,ГЕЯ, Пара Шахти). Той е най-широко разпространеният древен вариант на небесния култ. Той също е следствие от религиозните космогонични представи на древните за света и вселената – „това, което е на земята е проекция /отражение/ на това, което е на небето”. Погрешно е вкорененото в днешно време схващането, че това е култ изключително към Земята. Трябва да се отбележи, че в макро космичен план чрез този култ древните почитат ВЪРХОВНАТА ВСЕЛЕНСКА СИЛА, която сътворява(ражда) Всемира. А като частен случай на култа (или по-точно на други нива) се явява преклонението пред Майката Земя и пред Жената Майка, защото те също както вселенската сила дават живот. КУЛТЪТ КЪМ БОГИНЯТА МАЙКА е свързан с женското начало в Природата(Бога) и олицетворява плодородието – това е проекцията(отражението) на макрокосмоса в човешкия микросвят, вселенската сила създава низшите светове по подобие на висшите – Вселена, Галактика, Звездна система, Планетна система, Човешко общество, Семейство, Индивид.
СИРИУС е светът на боговете, ЗЕМЯТА е светът на хората – ПРОЕКЦИЯТА НА ТОВА, КОЕТО Е НА СИРИУС! Всеки един от двата култа включва в себе си другия, но разликата помежду им е и количествена, и качествена. Най-ясна и нагледна представа за това дава известния символ на Даоизма – кръгът с включени в него бяла и черна полусфери с черна и бяла точка в тях. Както голямата бяла полусфера съдържа малката черна точка в себе си, така и култа към Сириус съдържа култа към Богината Майка. И както голямата черна полусфера съдържа малката бяла точка, така и култът към Богината Майка съдържа култа към Сириус в себе си. Всеки един от двата варианта символизира едното от двете начала, ДВАТА АНТИПОДА. Двете течения съществуват успоредно, съжителстват на съседни, често и на едни и същи територии, като в различните времена, на различните местообитания, преимуществено преобладава някое от тях. През хилядолетната си история, отношението между им се поддържа в ДИНАМИЧНО РАВНОВЕСИЕ. Наблюдават се както периоди на мирно съвместно съжителстване, така и на противоречие и нетърпимост един към друг. Вариантът „култ към Сириус” е свойствен повече за обществата с отчетливо формирана държавна подредба. Култът към Сириус е повече „царска”, т.е. господарска религия, философия на аристократите. При него владетелите са обожествени. Те са равни на боговете, защото са техни синове и наместници тук на Земята и това им дава правото да владеят народите и да им налагат волята си. КУЛТЪТ КЪМ БОГИНЯТА МАЙКА е философия на братството и равенството, защото пред Бога(Богинята Майка) всички са равни и само той владее над тях! Той проповядва СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРОСТОТА И АСКЕТИЗЪМ В ЗЕМНИЯ ЖИВОТ И ОТРИЧАНЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ БОГАТСТВА. Последователите му не строят пищни дворци, в повечето случаи дори нямат градове, живеят близо до природата, често дори в пещери и примитивни землянки, но те са анонимните строителите на могили и гробници, с които е осеяна територията на целия Балкански полуостров и Мала Азия, Европейските земи от Пиринеите до Урал и необятните Азиатски степи чак до Индия и Китай! Защото духовното съвършенство в земния живот на хората и грижата за отвъдния им живот е най-важна!

Организирани са в родови общини, начело с родови старейшини. Липсва централизирана държава, защото както казах само Бог е над тях и само той ги владее и управлява, в най-ранния(автентичния) вид на култа не признават и не търпят властта на земните царе. В днешните учебници по история са описани като полудиви примитиви, живеещи в първобитнообщинен строй.

В никакъв случай обаче не може да се определят последователите на култа към Богинята Майка за носители на по-ниска култура от тези на култа към Сириус! В ритуалните гробове заедно със своите мъртъвци те полагат и материалните вещи, които са им служили в земния живот,...за да им служат в задгробния. Златните съкровища, открити в тракийските гробниците на Балканите и в скитските курганни могили в южноруските степи, по никакъв начин не отстъпват на тези, намерени в пирамидите на египетските фараони. И едните и другите са брилянтни шедьоври на ювелирното изкуство, често пъти недостижими по майсторска изработка от съвременните майстори, въпреки днешните «високо напреднали» технологии. В астрологията е добре известно, че златото е метал, който според философията за съответствията се свързва със Слънцето. Именно този метал е бил използван от древните в техните религиозни церемонии и ритуали за връзка с енергиите, които произтичат от Слънцето и Вселената. За тях златото не е синоним на богатство, средство за размяна или за натрупване. Всеки жрец, всеки владетел е погребван заедно със златните предмети, които е използвал по време на религиозните церемонии, защото тази предмети вече са попили неговата енергия, неговите вибрации и не могат да бъдат използвани от друг. За новия жрец или владетел изкусните майстори създават нови предмети с ритуално предназначение. Материалното и духовното във философията на древните съжителстват в хармонично равновесие. Но докато в култа към Сириус натежава материалното, то в култа към Богинята Майка се извисява духовното! Докато култът към Богинята Майка е по-консервативен и в по-голяма степен запазва изначалната си чистота и форма, то при култа към Сириус се наблюдава много по-бърза и по-разнообразна вариабилност във формата и съдържанието, по-прилепчив е към новостите, или както се казва : движи се в крак с «модните» тенденции в религията.
Цивилизациите принадлежащи към култа към Сириус са с по-развита материална култура и бит, използват златото, освен за религиозни церемонии и ритуали и като средство за размяна(богатство). Но принадлежащите към култа на Царицата Майка са на много по-високо ниво на културно и духовно развитие. ИМЕННО ФИЛОСОФИЯТА В РАЗБИРАНЕТО, КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗЛАТОТО И ВЛАСТТА Е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВА ТИПА КУЛТУРИ!

Именно тук се явява големия парадокс в днешната историческа наука – извисената „гола” духовност не се счита за цивилизованост! Днешните критериите за цивилизация са съвсем други - писменост, градско строителство, писани закони, народностно(етническо) самосъзнание, изкуство, култура, търговия, философия. До тук добре! Но всичко това задължително трябва да бъде подкрепено, както с „достоверни” писмени свидетелства, така и със солидни материални „доказателства”! Как точно днешните учени разбират що е то цивилизация? За по-нагледно ще дам следния простичък пример: представете си, че тези днешни учени решат да проведат някакво тяхно научно-културно мероприятие сред природата, което съответно широко се разгласява от медиите. Ако, примерно след 1000 г. техните колеги-наследници проявят интерес от това мероприятие и решат да го проучат са възможни следните два варианта: 1). Нашите възпитани участници, най-добросъвестно са си почистили терена, обрали са хартийките, бутилките от лимонадката и по никакъв начин не са замърсили природата, просто нищо няма да се намери. По днешните критерии, в този случай спокойно може да се каже(ако все пак нещо се открие), че техните предшественици са на ниско цивилизационно равнище, даже може да се направи извод, че такова мероприятие изобщо не е имало, нищо че е документирано в пресата – материални доказателства няма! 2). Нашите „цивилизовани” участници, след шумна оргия не са си мръднали пръста да почистят и новите изследователи изравят луксозни пластмасови торбички и опаковки, скъпи консервни кутии, бутилки от водка „финландия” и уиски „джак даниелс” – това вече е цивилизация на най-високо ниво. Т.е. колкото повече помия и по-лъскави боклуци се открият, толкова повече цивилизация има! Това беше за отпускане, сега да продължим с философията на древните.
Кой от двата варианта на култа е по-древен, днес отвен Бог, никой не може да каже, но те владеят от хилядолетия съзнанието на древните народи, така и до днес, преливат един в друг, преплитат се в митологиите им и изкристализират в един общ КУЛТ КЪМ БОГА-СЛЪНЦЕ, при който средата на зимата, средата на лятото, периодите на слънцестоене(лятно и зимно равноденствие) и сезоните се смятали за свети периоди. Древните народи имат изградена митологична конструкция на представата за Вселената, за победата на жизненото начало над смъртта, възприемана като временно състояние, за триумфа на живота. Важно място заемат Седемте(видими) Планети, годишните сезони, Календара и Четирите елемента. Наред с това са налице преклонението пред Огъня и Водата. Водеща морална величина е СЛЪНЦЕТО – то е СИРИУС(звездата и Бога) на планетата Земя. Както звездата Сириус е създавала условия за живот на старата планета на предците, така и то дава живителна топлина и светлина на МАЙКАТА ЗЕМЯ, благодарение на него е възможен животът на Земята! Луната е митологичен авторитет в природен план, тясно свързан със съдбата. Символизира Сириус-В, звездата близнак, предопределила злощастната съдба на планетата-прародина на предците на човечеството! Както Сириус-В погълна планетата на Боговете, така и харизмата на Луната тегне над съдбата на Земята! АСТРОНОМИЧНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И АСТРОЛОГИЧНИТЕ ПРАКТИКИ във философията на древните са с водещи позиции. ПРИ ВСЕКИ НАРОД ТОЗИ КУЛТ Е ПРИШИТ ПЕРСОНАЛНО КЪМ НЯКАКЪВ МЕСТЕН КУМИР(Бог), КОЙТО Е ВКЛЮЧЕН В СЪОТВЕТНИЯ МИТОЛОГИЧЕН ЕПОС. Митологията у различните народи е брънка от едно и също начало – всички религии произлизат от една единствена проторелигия! Макар и да е търпяла развитие и промени(корекции) на местна почва, местните религии(респ. митологията им) запазват изцяло философската си същност и в основни линии и митологичната подредба на изначалната религия. Общият корен е причината митологичните «сцени» при различните народи да са много еднакви, а разтоянията във времето и местонахождението им ги прави с много нюанси...»


Кулиян Благар


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОНЯТИЕТО ТАНГРА
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 27, 2013 11:55 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
"СЛОВО НА ТЪЛКУВАТЕЛЯ - ЕДИН НЕИЗПОЛЗВАН ИЗТОЧНИК ЗА СТАРОБЪЛГАРСКАТА МИТОЛОГИЯ"
Анчо Калоянов, Тодор Моллов
http://liternet.bg/publish/akaloianov/slovo.htm

п.п. ...източник за старобългарската митология в който азиятският бот Тангра не присъства


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"