ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Вто Окт 17, 2017 12:50 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: За "Теофан Изповедник"...
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 17, 2015 4:35 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1021
"Хронографията на Теофан Изповедник (815г.) е достигнала до нас в повече от 12 преписа, но само част от тях са със сравнително по-добър текст.
Най-старият препис е от X век, а останалите — от XVI век.
Съвременните историчари, чрез сравняване на отделните ръкописи-преписи, установяват един текст, който се отпечатва. Обаче доколко този ”установен текст” предава точно оригинала, зависи от идеологическата и политическа обработка на така наречените ръкописи-преписи.
Има документи, приети за основополагащи и без съмнение за „единствената истина”.
Документи, които образуват гръбнака на цялата ни историческа наука. От всички тях, безспорно на най-видно място трябва да поставим, сведението за мнимото създаване на българската държава през 681 г. в резултат на похода на „уногундурите – българи” начело на Аспарух, което се преписва на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. („BREVIARIUM” на Патриарх Никифор и „Хронографията на Теофан Изповедник” /GIBI III - ХХII. Теофан Изповедник -стр.226 и Патриарх Никифор GIBI III стр. 295/.)

Никой от тези извори не е достигнал до нас в неговия първоначален, оригинален вид. Ръкописите предлагани в GIBI (а и не само там) се градят върху няколко ръкописа-преписа, направени доста по-късно от оригинала.
Така например „Кратка история” на патриарх Никифор (815г.), е дошла до нас в три ръкописа-преписа, от които единият се различава съществено от другите два.
Най-старият препис е от IX в., а другите два — от XI—XII в.
За Хронографията на Теофан Изповедник (815г.) вече посочихме в предишния постинг. Ще се опитаме да се абстрахираме от всякакъв вид манипулации за да разгледаме, преди всичко
„Откъс. 32” (стр.260 от „Хронографията на Теофан Изповедник”), тъй като той се счита за по-пълен и по-точен.
На този откъс от „Хронографията на Теофан Изповедник” е дадено заглавието:
„Установяване на прабългарите на юг от Дунава. Създаване на българската държава”
Предразсъдъците които ни се натрапват с този текст започват със заглавието. Така зададено, то ни внушава, че по-следващия текст е автентично сведение за създаването на българската държава в североизточна Мизия и трябва да се възприема само и единствено като такова. Ако искаме да освободим съзнанието си да възприеме очевидното, трябва да се абстрахираме от това внушение. Само така ще можем да дадем вярна преценка на събитието предадено с текста.
1.Сведението за това събитие (Откъс 32) започва от стр.260 и завършва на стр.265. Както увода на стр.260, така и финала на 264 – 265 стр., са приведени като отправни точки (репери) за уточняване на датата на събитието.
Сведенията за годината на смъртта на Мавий (680 г.) и годината на свикване и провеждане на шестия вселенски събор се считат за твърдо установени (680г.-681г.).
…„През тази година на 6-ия ден от месец артемизий,първи индикит,умря Мавий,владетелят на сарацините...
През същата тази година народът на българите нападнал Тракия ”!!! …

След като по този начин е определена годината на събитието (нека напомним,става въпрос за 680 г.), то нормално е да се продължи с неговото представяне, а именно да се опише похода на българите в Тракия. Това не е направено, но от тук започват и проблемите със „сведението”, защото следващите описани събития не се развиват в Тракия.
Похода на Аспарух и всичко останало, свързано с този поход се осъществява в Мизия (според текста на Теофан от ГИБИ) и при това през следващата 681 г. (както ще отбележим по- надолу в изложението), а това поставя под съмнение мястото на горния текст в повествованието.
Това е причината да отворим скоба и да напомним,че за същото събитие се разказва и в Хрониката на Георги Кедрин, издадена заедно с Хрониката на Йоан Скилица.
Георги Кедрин – Йоан Скилица

КРАТКА ИСТОРИЯ - (GIBI VI)
Г.Кедрин – живял вероятно в края на XI или началото на XII век. Неговата Хроника започва от сътворението на света и завършва с възкачването на Исак I Комнин на престола в 1057 г. Тя представлява компилация от различни по-стари хроники.
Авторът е черпил главно от Хрониката на Псевдосимеон Магистър, но е ИЗПОЛЗВАЛ НАПРАВО И САМИЯ ТЕОФАН, както и Георги Монах и други непознати извори (според предговора от ГИБИ).
Това, че Георги Кедрин е ИЗПОЛЗВАЛ НАПРАВО И САМИЯ ТЕОФАН, ни дава право да цитираме двата текста и да ги сравняваме.

Откъс 38 (Георги Кедрин(
През 10-ата година българите нахлули в Тракия.Императорът излязъл срещу тях,но ромеите претърпели поражение и мнозина от тях загинали.
Императорът,като искал да бъде в мир с всички,сключил договор с тях и поради глупостта му християните се покрили със срам.
Откъс 32 при Теофан и откъс 38 при Г.Кедрин описват едно и също събитие (събитие случило се в Тракия през 680 г.).
При Теофан събитието е загатнато само с едно изречение и очевидно не се акцентира върху него, а самото известие служи за да се легитимират по-следващите събития във времето,като не се обръща внимание на факта, че театъра на бойните действия е съвсем различен.
При Г.Кедрин, макар и с три изречения известието има завършена форма и е изчерпено от към съдържание. Освен това се натрапва и една друга, при това твърде съществена разлика.
Теофан говори за „народът на българите”, а Г.Кедрин казва само – българите.
Разликата обаче е само привидна, защото в първия случай гръцката дума Етнос е преведена като народ, докато в случая тя може да има друго значение, което като уточнение е пренебрегнато от Г.Кедрин.!!!
По-важно за нас е да отбележим,че в текста на Г.Кедрин е изрично отбелязано, че е СКЛЮЧЕН ДОГОВОР (към този факт ще се върнем по-надолу в текста).
По нататък в известието на Теофан следва изречение което изглежда вмъкнато по недоразумение в текста….
”Необходимо е и да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги”…. (в случая българите станаха уногундурите-българи!!!).

Въпреки това ние очакваме да научим за миналото на уногундурите-българи и котраги, но и това не е направено, а имаме описание на географски район, което от пръв поглед си личи, че е съпроводено с много грешки.
….В северните отвъдни части на Евксинското море в т.нар. Меотидско езеро се влива огромна река наречена Ател…. От същото езеро до реката, наречена Куфис,гдето се лови българската риба ксистон, се намира старата велика България и т.нар.котраги, които са също техни едноплеменници… Географското описание завършва с определяне на местоположението на старата велика България и т.нар.котраги. Това „определяне”, меко казано е недоразумение.

По нататък следва легендата за Кробат и петимата братя. Отнасяме се със скептицизъм към взетата за чисто легендарна история на Теофан, публикувана от Рънсиман (1930), която има и много привърженици, но се налага да отбележим:
Събитията разказани в следващите няколко реда започват в миналото и продължават в настоящето (във времето на Теофан).
Автора е свидетел на самото събитие, както и на неговото развитие във времето.

Т.И - ст.262 "….И първият син наречен Батбаян, спазил нареждането на баща си и останал в земята на прадедите си досега”…
И ст.262-ст.263 "…..излязъл големия народ на хазарите от най-вътрешните части на Верзилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море. И първият брат Батбаян, владетеля на първата България станал техен данъкоплатец и досега получават от него данък….”
За същото събитие Патриарх Никифор
(„5.Основаване на българската държава в Долна Мизия”), уточнява, че се е случило по времето на Константин (Констанс 2) който умрял на Запад, някой си, на име Кубрат,……. когато умрял, оставил петима сина …и т.н.*
Патриарх Никифор GIBI III стр. 295
"….От тях първият син, наречен Баян, останал съгласно поръчението на баща си в земята на прадедите си чак досега….."

Изводът е очевиден :
Това събитие не може да се отнесе към 681г., защото Батбаян е останал в земята на баща си, но е там и досега. Той е станал данъкоплатец на хазарите, но е такъв и досега. Това „досега” трябва да се търси в края на VIII–ми и началото на IX –ти век.
Това обстоятелство никак не е останало незабелязано досега.Ето какво казва по този въпрос Петър Петров в „Образуване на българската държава”

…”Сведението пък, че той плащал данък до ден днешен, т.е. до началото на IX в., може да бъде тълкувано по два начина: или хронистите са преписали буквално своя първоизвор от VII в., което е малко вероятно; или пък чрез името на първия син на Кубрат е изразено положението на оная част от прабългарите, която била покорена и която дори до IX в. все още се намирала под данъчна зависимост.”
Това е мнението на част от историците, но друга част, начело с Васил Н. Златарски не мислят така.
Златарски, противно на Петър Петров твърди,че двамата предават текст от по-стар източник, всеки по свой начин!!!
Очевидно е,че няма единомислие по този въпрос.Мненията на представителите на официалната ни историография са диаметрално противоположни.

Но следващия текст хвърля известна светлина по въпроса.
”А императорът Константин като научил,че мръсен и нечист народ се настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи,т.е.СЕГА ВЛАДЯНАТА ОТ ТЯХ СТРАНА,ТОГАВА ВЛАДЯНА ОТ ХРИСТИЯНИТЕ,……
Във всички коментари които съм виждал във връзка с този текст,обикновено вниманието ни се насочва към понятията, „мръсен и нечист народ” и доколко той се е появил „неочаквано” за империята.
Това, разбира се е много важно, но в случая моля обърнете внимание върху подчертания от мен цитат. Той категорично показва,че мястото на наблюдателя във времето не е 681 г. (наблюдателя не е съвременник на събитията, за които се предполага,че са се случили през 681г.) ,защото след израза СЕГА ВЛАДЯНАТА ОТ ТЯХ СТРАНА, би трябвало да следва ДО СЕГА ВЛАДЯНА ОТ ХРИСТИЯНИТЕ (или друг подобен,който да покаже,че наблюдателя е съвременник на събитията), но следва израза „ТОГАВА ВЛАДЯНА ОТ …”, който показва,че става въпрос за събитие извършено в минало, спрямо автора време.

Тази част от текста отговаря и на особено важния въпрос за това,дали автора описващ събитията свързани Батбаян (или Баян), е съвременник на събитията от VII ми век.
Разбира се, автора на целия „Откъс 32” от Хронографията на Теофан (според GIBI III) е един и същ и би трябвало да е, но сравнявайки го с „Откъс 38”, от „Хрониката” на Г.Кедрин (според GIBI VI), имаме сериозни основания да се съмняваме в това.

….”Българите,като видели тези гъсти многобройни редици,се отчаяли за спасението си,избягали в споменатото укрепление (отвъд Дунава в Оглоса) и взели мерки за защита…”
Тук е необходимо да се върнем отново към текста на КРАТКА ИСТОРИЯ (Георги Кедрин – Йоан Скилица).
Откъс 40
През 11-ата година (681 г.) народът на българите преминал Дунав и като се отделил от съплеменниците си, се разположил на стан във Варна сред някакви гъсталаци и възвишения. Императорът естествено излязъл с кораби и войска и тръгнал срещу тях.А българите, щом видели това, изгубили надежда за спасение и избягали в едно укрепление (не се казва, превзели ли са го или са ги пуснали там), където се намирали в безопасност…………

Както виждате в двата текста отново имаме разминаване на описанието на мястото на събитието, при Теофан то е отвъд Дунава в Оглоса, а при Г.Кедрин е в близост до Варна. Но и в двете сведения събитията се развиват в Мизия, като резултат на тях императора сключва мир с българите.
…”Това принудило императора да сключи мир с тях,както се разказва.Като постигнал навсякъде мир той обединил църквите.” (Г.Кедрин)
И сравнен с:
…”но той като вярвал,че това се е случило на християните по божия промисъл,сключил мир…” (Теофан).
- показва,че в резултат на военните действия в МИЗИЯ е СКЛЮЧЕН МИР, докато Г.Кедрин изрично потвърждава, че в резултат на военните действия в ТРАКИЯ е сключен ДОГОВОР.
Това показва,че воюващите в Тракия и на следващата година в Мизия българи, строго погледнато, не са едни и същи.

В подкрепа на това нека отново се позовем на отец Паисий,който по повод на същите събития цитира Теофан :
- ..”В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците.
Летописецът Теофан говори: "Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство.”
Годината и името на императора дават основание на някои да припознаят в Крал Батоя - Аспарух, но Паисий недвусмислено посочва (нещо което вече подчертахме в една друга тема):

- “Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост.”

Всъщност тези българи с които е сключен договор в резултата на бойните действия в Тракия са от тази България за която говори Паисий (за да нахлуят в Тракия на тях не им е необходимо да преминават през Мизия, което и не се споменава).

Същата България която е локализирана и от ИБН ХОРДАДБЕХ в „КИТАБ АЛ-МАСАЛИК ВА-Л-МАМАЛИК”.
Тази България (Бурджан), се намира на ЗАПАД ОТ ТРАКИЯ !!!
Описвайки провинциите на Източната Римска Империя, в § 55 , автора казва:
Първата провинция е Тафила, в която се намира Константинопол (следва описани на границите).
Втората провинция е Тракия ,която на изток граничи със стената, юг, с Македония, на запад с Бурджан.
Третата провинция – Македония. Нейни граници са:- на юг море аш-Шам (Бяло море), на запад страна ас-Сакалиба, на север – Бурджан.
От друга страна за поход в Мизия споменава и Лъв Дякон в кн. 6.
Там съвсем на кратко се споменава, че по времето на Константин Погонат, мизи напуснали своите съвместни поселища със северни котраги, хазари и хуни се отправили в мизия и се заселили там. По името на своя прародител Булгар страната им започнала да се нарича България.

След всичко казано до тук, мисля,че се налагат следните изводи:
1. „Откъс 32” от хрониката на Теофан не е автентичен, той е сбор от откъси,от текстове писани по различни поводи, но събрани така,че да изглеждат като единно цяло.Само по такъв начин може да се обяснят недоразуменията в текста (например географските).
Текста от Г.Кедрин сравнен с този на Теофан, показва:
- В хрониката на Теофан имаме обединени две различни събития с различни резултати за империята и случили си на различни места.
Прави впечатление липсата на името на Аспарух:
- В хрониката на Г.Кедрин, въпреки твърдението,че той е цитирал Теофан, липсва името на Аспарух.
Името на Аспарух липсва и в цитата от Паисий, въпреки, че и той се позовава на Теофан.
- В посочения разказ от Лъв Дякон се говори за поход осъществен по времето на Константин IV от мизи в Мизия, където отново липсва името на Аспарух.

Подписания ДОГОВОР (като резултат на бойни действия в Тракия), е между империята и българите от тази България, която вече е съществувала и за която пише Паисий, както и проф.Марин Дринов, който я описва като федерат на Византия със столица Солун (но в никакъв случай не е „Първото Българско Царство” за което пише в официалната ни историография) и която е спомената от ИБН ХОРДАДБЕХ.
За същата България говори и Презвитер Константин по време на шестия вселенски събор (680г.-681г.):

"..Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.."
Поздрави,
Щурман."

http://solinvictus.blog.bg/history/2011 ... nik.857372


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"