ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Чет Окт 19, 2017 3:42 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 10, 2014 11:14 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Много хубаво вали,
земята трябва да твори,
така е, всичко остави,
Божествено над теб вали.

Но ти гориш го с мисълта си,
както, недоволен от дъжда си,
че днеска много е валяло,
а вчера слънцето горяло.

За него нямаш ти очи,
за него нямаш и уши,
Божественото над теб вали!
Остави!
Душата да се напои!


-----------------


Гарги сбират се в небето,
есен падна над полето,
сбират се в голямо стадо,
хем е старо хем е младо.

Стадото с живот е тяло,
и изглежда като цяло,
щото в него са събрани,
повече от десет врани.

Стадото ще преживява,
в зимата ще оцелява,
и ще търси дори плява,
там живота заслужава.

В стадото и няма птица,
тя да бъде му царица,
както при човека днеска,
стаден принцип със мутреска.

------------

Каква спокойна есен,
живота е унесен,
започва да заспива,
природата щастлива.

Унесите нейни,
са цветни водолейни,
защото на земята,
предаде си благата.

И слънцето е ниско,
голямо и сребристо,
завива и душата,
със близост до земята.

Такава симбиоза,
живота е във поза,
в блаженство е унесен,
през есента пренесен.

------------

Спомен


Заспиват сетивата,
отпуска се душата,
а спомените нейни,
сега са чудодейни.

Когато тя заспива,
покоя я залива,
а мислите широки,
са в дебри по-дълбоки.

Така и сетивата,
прибират се в телата,
но спомена остава,
че ти си там тогава.

-----------

Депресия

Компресията във ума,
прави тежък го в деня,
а той се пълни от нещата,
все имащи ги по земята.

Така и центъра му става тесен,
от тук и думата депресен,
но има начин да го позачистиш,
е да живееш без да мислиш.

----------


Някой ми пише с перото,
така го усещам защото,
някакъв вътръшен глас,
ме обръща към всички, към Вас.

Изписвам му думите святи,
за много ще са разпознати,
за други ще бъдат рогати,
за трети пък непознати.

Но с тях се разкриват нещата,
каквито са те във телата,
защото дошло е да бъде,
Човека е Бог! Да пребъде!


---------


Вишну и Шива и Брахман,
в едно е бога им събран,
това е бога им Атман,
лице пред Господ е до там.

Вишну е Бога на душата,
море, любов е във телата,
а центъра му пък сърцето,
е връзката ни със небето.

Виж Шива има и съпруга,
това е неговата друга,
един без друг не могат с векове,
те Сила са с едно лице.

Брахман е разума ти, абсолютен,
интелект и его, мисъл,
чрез егото, му волята ни скрита,
тя тайната че си Атман разплита.

И трите бога са морета,
но проявяват се чрез интелекта,
за тях ти нямаш сетива,
освен изчистената си душа.

----------

Бухала е нощна птица,
и живее все самица,
дебне плячката тогава,
щом започне тя да шава.

Денем тя не чува нищо,
щото в глъчка е труднисто,
но когато нощем падне,
тишината и е бяло пладне.

Тей затуй са и ушите,
по-големи от очите,
с тях е чула тя тогава,
кой защо и подаравя.

Бухала е мъдра птица,
знай си силата самица.
Дните ги превърна в нощи,
тъй спести си много мощи.

М.Н.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Последна промяна novex на Сря Ное 19, 2014 1:23 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Чет Окт 30, 2014 11:25 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Очи

Семената паднаха в земята
и хората засяха и житата,
че зимата ще бъде дълга и студена,
но почвата за тях през есента е най облагородена.

През зимата те нямат да покълнат,
ще вигитират сока да погълнат,
на майка утробата от земята,
на пролет рано ще подадът главата.

На пролет слънцето ще бъде нежно,
ще ги излъже от любов копнежно,
да пукнат те през почвата кората,
с очите да видя над земя със тях какво ще става.

През лятото ще бъде жарко и горещо,
но в семената ще са вече друго нещо,
ще имат корен във земята,
а семето чрез цвят ще стане семе във главата.

Есента отново ще ги прибере,
семената ще са пак едно дете,
ще влязат пак в утробата земя,
ЗА ДА ВЪРТИ ЖИВОТА СЛЪНЦЕТО ЧРЕЗ ЛЮБОВТА.

М.Н.

Любовта е много гореща,
измиваш за да идеш насреща,
със някой който ще видиш отсреща,
забравил за себе си това се усеща.

В мигът на срещата чудна позната,
любовта чрез вълната разпада тялата,
става душата измита самата,
изчистила себе чрез топлината.

Затова и душата човешка позната,
стреми се в полето към честотата,
да усвои трептене на любов чрез вълната
и измивайки в себе калта от нещата.

Това е естествен процес във човешката същност,
но човека го търси отсреща във същност,
защото с представа за пола отсреща,
човека измива душата с любов но гореща.

М.К.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Нед Ное 02, 2014 11:37 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Откровение

Не съм тъжна,
не съм и щастлива,
но съм горда,
че сама се откривам.
Гордея се, че знам,
аз коя съм,
когато попитат ме,
отговарям това съм.
Ето виждам се,
пиша, със гласа,
който вписа се в мене
Тогава защо,
да ме виждат?
Та,те мойте очи това ненавиждат.
Гордостта, която си имам е
това, че истински с нея
нещата си снимам.

М.Н.


-----

Семето на слънчогледа,
е в земята то на педа,
то й, там живей и гледа,
слънцето през тъмнината бледа.

Всичко му е безразлично,
няма нищо хаотично,
то в земята се намира,
в нея също любовта прозира.

В семето на слънчогледа,
пак със слънцето ще се погледа,
щом спокойно се остави,
любовта на вън да го извади.

----------------------------

Религията дългокрака,
отдавна броди по земята.
Прескача с крачките големи,
богати болни, все серсеми.

Захранва техните надежди,
оплита им душите в прежди.
Да се гордеят с вярата във бога,
че той е идол, ти си роба.

Религията прагове постави,
пред твойте мощи тъй корави,
да кланим се на идоли светени,
и истории на хора просветени.

Историята в нас е братя,
защото храм са ни телата,
дошло е време на отврата,
Светия всеки сам да е във душата.

Просветата това е днеска,
религията е гротеска,
за поколенията свети помъдрели,
за името на бога си, бъдеде смели!


----------

Път

Имам нужда от моето време,
общото ми време друг да го вземе.
В моето време друг е роден е,
Атман е със име той свети във мене.

Това са нещата тук на земята,
обвързват душата, чрез друг,чрез телата.
Това е Белата, на Свободата,
чрез тебе Тамата, отрких Светлинита.

М.Н.


СЪМ

Аз не съм любовта,
аз само говоря, чрез нея,
аз не съм и света,
аз творя го чрез нея,
аз не съм и гласа,
който дари ме със нея,
аз не съм и света,
който сътвори ме, чрез нея,
аз съм нещо извън тези двете,
участник съм само в процеса,
на цветовете.

----------

Почивна станция

Има неща във живота,
които със мисъл не се контролират,
но те съществуват,
със смисъл във теб се намират.

Това е чусвителност финна,
в душевност дълбока дълбинна,
където със усет рутинна,
почива душата ти финна.

Това е съзнание в тебе,
което латентно и дреме,
но то съществува да знаеш,
контрола щом разпознаеш.

-------------

Борбата умори ме,
бората изтощи ме.
Пред нея се предавам,
така се оглавявам.

С борбата не се боря,
презстъпих в отбоя,
че тя си е борба,
на ничия страна.

Сега освободих се,
с борбата и простих се,
дано ми вземе прошка,
че бях една кокошка.

-----------

Стих творя,
така мълча,
това е ничия страна е.
Навън валя,
сега гърмя,
душата с благост,
се заля.
Сега е,
светло,
топло,
меко.
Попита в почвата далеко.
Къде стиха аз творя,
какво да кажа,
има светло да мълча.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 19, 2014 1:08 am 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Нещо

Нищо в нас не е случайно,
но защо е тъй потайно,
как да видим му очите,
То създава ни бедите.

То гради ни и живота,
То нядава ни хумота,
чий е неговата същност,
как изглежда всъщност?

Как така сме се родили,
че сме мъртви, но сме живи,
как така е начертано,
Нещото да бъде неразбрано.

И живота си минава,
нещото така остава,
как така ще е незнайно,
искам да го видя тайно.

То изглежда се намира,
вътре в мен и май копира,
искам да го умъртвя,
за да бъда жива за света.

М.Н.

Брахман

Брахмана, той е звук,
Брахмана е вълна,
Брахмана е китара,
във моята ръка.

На нея аз си свиря,
със своите слова,
с китара Брахмана,
създавам и творба.

Брахмана, той е всичко.
Брахмана е душа,
когато единично
почуствам любовта.

М.Н.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 19, 2014 1:32 am 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
НИЩО

БЛАГОДАРЯ
КРАСИВА ДУМА
ОТ МЕНЕ
НИЩО ТЯ НЕ
ВЗЕМА
НО БЛАГОСТ
ПОДАРЯВА
ТАМ САМО
СЕ ДАРЯВА!

Океан

Риби плуват в океана,
те са в неговата вана,
той е пълен със храна,
но и всякакви неща.

Океана има форма,
континенти острови платформа,
има сенчести страни,
но и слънчеви води.

Океана има време,
там живота подреден е,
рибите във него са различни,
но в групи все типични.

Океана е пасивен,
но живота там активен.
Някой риби са и тревопасни,
други кръвожадни и опасни.

Океана храни всички,
със храни и най различни,
всеки храни се с това,
според глада и според вида.

Океана има бряг,
той за рибите е свят,
дето смятат, че е рай,
но водата е безкрай.

Океана има памет,
рибите да не забравят,
пази всичко за вида,
както пред и след смърта.

Океана и е животворен,
в разум него проговорен,
той с любов е към нещата,
но е част от Благодата.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 19, 2014 4:35 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Мойте девет стъпки
Когато е Знание - чета го с Любов
Когато е Път- пътъвам с Любов
Когато е Опитност - опитвам с Любов
Когато е Познание - познавам Любов
Когато е Аз - Аз е Любов
Когато е Действителност - тя е Любов
Когато е Разбиране - разбирам с Любов
Когато е Атман - той е Любов
Когато е Съм - аз не съм всичката тази Любов

М.Н.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 21, 2014 4:56 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
ПЪТ

Летя през време и пространство,
това изглежда не е странство,
лежа с затворени очи,
духа лети, лети, лети..

Разглеждам всякакви планети,
по пътя срещам и комети,
но аз летя, летя летя,
да срещна Бога на света.

Представям си го, като мене,
но може би и уголемен е,
летя и никак не ми дреме,
пред него трябва да съм на колене.
М.Н.

Живота започва,
там където,
свърша смъртта,
защото,
какво е
смъртта
страх от пръстта,
но в пръста на
земята,
стоят
семената.

И те ли са мъртви,
с душата?
Ами не,
всяка
година
по нещо расте.
Но, кое?
Това, което е
живо
зародиш
чрез семе пробило.
Така, че
какво е
смъртта,
страх от плътта,
на пръстта.
Тогава и ти като плът,
ще влезеш в земята със смърт.
Но, душата,
и нея ли там ще дадеш?
Ами не, ако знаеш че в плътта на
пръстта живот ще дадеш.
Тогава в живота,
какво ти остава,
да разбереш,
че с зародиш жив се остава.
Но, кога?
Когато между живот и смърта,
подариш на земята плътта.
M.Н.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Нед Ное 23, 2014 5:03 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Приятели

Не обичам да слагам цитати,
във Интернета те са познати,
защото клавиша копира,
какво все някой стартира.

Но, обичам моите песни,
тъй споделям, те по ми са лесни,
защото ги пея чрез мене,
защото й глас, споделен е.

Така се виждам обратно,
понякога не е приятно,
но когато изпявам за нещо,
приятели, отвърнете горещо!

Споразумение

Знаеш ли сърцето може да говори,
може да те гали, може да мърмори,
знаеш ли, че може и да стори,
чудеса, щом с него не се спори.

Знаеш ли, че също без езика,
няма как и силата да се опита,
знаеш, ли че само тя разтваря,
туи, що сърцето проговаря.

Тъй, че той езика съществува,
вътре повече да се общува,
щото тя змията, чрез езика,
може и Любов, но и нещо друго да опита.
Мaрия Николова

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Сря Дек 03, 2014 11:11 am 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
ДОКАТО СЪМ ЖИВА

Във мен Създател и Творец
запали днес живец,
че спомням си един мъдрец,
видя го тоз светец.

Защо, какъв е тоз венец
заслужен пред Творец?
Свидетел съм, че тоз живец,
живее само след мъртвец.


Мария Николова

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...
Ново мнениеПубликувано на: Пон Дек 15, 2014 12:08 am 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 403
Къща

Някъде накрай гората,
има къща на мечтата.
В нея си живеят двама;
мъж, жена в любов голяма.

Тя, отглеждала децата,
той събирал там дървата,
нощно време край софрата,
сбирала ги там луната.

Лягали си на кревата,
близо шепнели децата,
приказки за светлината,
им разказвала жената.

После, в тъмното във мрака,
там заспивали децата
и оставала тъгата,
че порасват там децата.

После вдигала луната,
всички живи от леглата,
и започвали в местата,
да живеят до гората.

Там пораснали децата,
сред цветята на гората,
бяла станала брадата,
ниска станала жената.

На съседната там къща,
там мечтата била също съща.
Там картофите задружно,
във любов растели дружно.

Там пък дневните задачи,
били техните удачи.
Мъж, жената се редели,
кой децата да намери.

Там децата им растели,
във живота здрави, цели.
Били само много смели,
да разбират свойте цели.

Някъде накрай гората,
там пораснали дървата,
станали и по-големи,
стволовете наедрени.

Минала години още,
нямала промяна още,
някъде накрай гората,
има нова къща на мечтата.

Там явила се мечтата.
Сбрала в нова къща ги децата,
но останала тъгата,
че порасват пак децата.

_________________
Преживяванията разкриват действителността


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"