ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Съб Окт 21, 2017 4:12 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 12:50 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 369
Книгата проследява едно забележително изследване на автора върху халюциногенното съединение ДМТ, проведено с относително голяма група доброволци в клинична обстановка и с класически клинични подходи. Голямо предимство в случая е, че автора освен академичен учен е и човек с подчертани духовни търсения (последовател на зен-будизма), което е предпоставка за разглеждането на въпроса от различни гледни точки. ДМТ е предизвикало интереса на изследователя с това, че се произвежда по естествен начин от живите организми и присъства в техния метаболизъм, което означава, че това (химически сравнително просто) съединение е необходимо в някаква степен за тяхното нормално функциониране. При човека, както и при по-висшите животински видове, ДМТ се произвежда от хипофизата. От древни времена на тази жлеза се преписват магически функции и присъства символно (чрез шишарката, чиято форма наподобява) в повечето древни и съвременни религиозни системи и духовни учения. Автора илюстрира изключително богато и систематично способността на ДМТ (над определени концентрации) да „изстрелва“ съзнанието извън тялото в нематериалните светове, което (за мен) без съмнение показва, че това е естествения физиологичен механизъм, чрез който ние човеците получаваме достъп до по-висшите измерения. Освен това изследователя прави пряка връзка между масираното отделяне на съединението и някои фундаментални събития в жизнения цикъл като раждане и смърт.
Със своя многостранен поглед върху феномена книгата представлява изключително ценно четиво както за медицинските специалисти, така и за хората с активно отношение към развитието на собствените им духовни способности.
Ето и няколко интересни според мен цитата от книгата, които дават добра представа за характера на книгата:
Цитат:
Макар че мозъкът отказва достъп на повечето дроги и химикали, има твърде силна склонност към ДМТ. Няма да преувеличим, ако кажем, че мозъкът го „жадува".

Цитат:
Преди трийсетина години японски учени установиха, че мозъкът пренася активно и ДМТ през бариерата в своите тъкани. Не познавам друга психеделична дрога, която мозъкът да приветства толкова охотно. Не бива да забравяме този стъписващ факт, когато говорим за пренебрежението в биологичната психиатрия към жизненоважната роля на ДМТ в нашия живот. Ако той беше само незначителен и ненужен страничен продукт в нашата обмяна на веществата, защо мозъкът направо се престарава да го има?

Цитат:
В известен смисъл ДМТ е „храна за мозъка" и мозъкът се отнася към него както и към гликозата, своето безценно гориво. Това вещество е част от интензивна система - бързо внасяне, бърза употреба. Мозъкът скоростно пренася ДМТ през защитната си система и със същата скорост го разлага. Създава се впечатлението, че ДМТ е необходим за нормалното функциониране на мозъка. Едва когато концентрациите му станат прекалено високи за „нормалното" функциониране, започват нашите необикновени преживявания.
След като се запознахме с историята и научните открития за ДМТ, да се върнем към най-неотложния въпрос, който още не е получил задоволителен отговор: „Какво прави ДМТ в нашите тела?" Да го зададем още по-конкретно: „Защо произвеждаме ДМТ в телата си?"
Ето и моя отговор - защото е молекулата на духа, Но какво е молекула на духа? Какво би трябвало да върши и как би успяла да го постигне? Защо ДМТ е основният кандидат за тази роля?
Молекулата на духа трябва да предизвиква определени психични състояния, които смятаме за духовни. Това са чувството на неописуема радост, на пренасяне извън времето и увереността, че преживяното от нас е „по-истинско от реалното". Такова вещество би ни помагало да приемем съвместното битие на противоположности като живота и смъртта, доброто и злото, да осъзнаем, че съзнанието продължава да съществува и след смъртта, да стигнем до задълбочено разбиране за всеобщото единство на всички явления и да доловим мъдростта или любовта, проникваща във всичко.
Молекулата на духа освен това ни разкрива и духовните измерения. Тези светове обикновено са невидими за нас и нашите инструменти, недостъпни са в нормалното състояние на съзнанието. Но не по-малко вероятно от теорията, че ги има „само в главите ни", е допускането, че те всъщност са извън нас и независими от нас. Ако просто променим способността за възприемане на своя мозък, ще можем да ги забележим и да взаимодействаме с тях.
Трябва да ни е ясно и че духовната молекула не е духовна сама по себе си. Тя е инструмент, средство. Представете си я като влекач, като колесница - нещо, което може да понесе нашето съзнание. Тя ни издърпва в светове, достъпни само за нея. Най-добре е да се държим здраво и да бъдем подготвени, защото в световете на духа има рай и ад, фантазии и кошмари. Дори ако ни се струва, че молекулата на духа има ангелска роля, нищо не пречи да ни отнесе при демони.

Цитат:
Една от главните причини за моя изострен интерес към епифизата е нейната функция в живота на духа. Значението и скритите й възможности ми се разкриха, когато бях студент по медицина в средата на 70-те години и научих за смайващото съвпадение, свързано с епифизата и будисткия възглед за прераждането. Каквото и да кажа, няма да преувелича разтърсващата сила на това откритие за мен, което ме въодушеви, за да търся духовната роля на епифизата, а в нея - молекулата на духа.
Вече знаех, че според тибетската „Книга на мъртвите" минават 49 дни, преди душата на наскоро починал човек да се „превъплъти". С други думи, минават седем седмици от момента на смъртта на един човек до „прераждането" на жизнената сила в нейното следващо тяло. Спомням си съвсем ясно как по гърба ми плъзнаха студени тръпки, когато прочетох в учебника, че същият интервал от 49 дни бележи два повратни момента в развитието на човешкия зародиш. Седем седмици след зачатието започва да се различава епифизата. Това е и моментът, когато се появяват признаците за мъжкия или женския пол на плода. Следователно 49 дни са необходими и за прераждането на душата, и за появата на епифизата, и за половата диференциация при човека.

Цитат:
Приливната вълна на ДМТ бързо водеше до загуба на усета за собственото тяло и някои доброволци изпадаха в илюзията, че са умрели. Изчезването на връзката между тялото и духа върве¬ше успоредно с най-ярките зрителни реакции. Често чувахме: „Вече нямах тяло", „Тялото ми се разтвори, остана само чистото съзнание". Изглежда имаше отчетлив момент на движение на съзнанието извън тялото като „пропадане", „издигане", „отлитане", усещане за безтегловност или шеметно ускорение.

Цитат:
Имаше и по-конкретни зрителни образи, сред тях: „фантастична птица", „дърво на живота и знанието", „бална зала с кристални полилеи". Имаше „тунели", „стълби", „проходи" и „въртящ се златен диск". Други виждаха „устройството" на машини или тела: „вътрешността на компютърна схема", „двойната спирала на ДНК", „пулсиращата диафрагма около моето сърце".
Още по-силно впечатление правеше усещането за присъствие на човешки и „извънземни" фигури, които като че ли забелязваха доброволците и общуваха с тях. Съществата, различни от хората, понякога имаха познат вид - „паяци", „богомолки", „влечуги".

Цитат:
Обща за почти всички участници беше загубата на обичайната представа за времето. Те се учудваха, че е минало толкова време, защото им се сторило, че сеансът е продължил броени минути. А при върховото въздействие на ДМТ сякаш се озоваваха извън времето - имаше невероятно изобилие от преживявания в тези кратки мигове.

Цитат:
- Да. След тази сутрин ще бъда същински гуру. Нали и ти знаеш, че всеки се стреми да открие смисъла или целта на живота? Ето го - да се почувстваш така. А животът обикновено не ти позволява.
- Какво искаш да кажеш?
- Говоря за всичко в живота. Не ти дава много духовни сили. Не те учат да се съсредоточиш в себе си. Да осъзнаеш каква вътрешна сила имаш. Животът те натиква в ролята на жертва. Знам, че звучи изтъркано, но си е вярно. Случва ти се какво ли не, а не можеш да контролираш живота си. Но тези преживявания с ДМТ са като върха, който достигаш при медитация - научаваш каква е вътрешната ти мощ. Нали във вашата таблица за оценка се споменава и за досег с „висша сила или бог"? Е, на мен този израз не ми допада, защото предполага нещо външно, аз обаче имам досег с нещо дълбоко в себе си. Този сеанс беше съчетание - присъстваха и съществата, които се свързаха с мен, но самата аз бях средоточието.

Цитат:
- Усетих как ДМТ се влива и пари във вената ми. Дишах трудно. Тогава започнаха шарките. Казах си: „Нека мина през вас." В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем друго място. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената - танцувах със звездна система.
Попитах се: „Защо правя това със себе си?" И отговорът се появи: „Защото винаги си търсила това. Всички вие винаги сте търсили това." Имаше движение на цветове - те бяха думи. Чух какво ми казваха, когато се опитвах да надничам навън: „Влез вътре." Търсех Бог отвън и те ми казаха: „Бог е във всяка клетка на твоето тяло." И аз го почувствах, бях напълно отворена за това, просто го попих. Цветовете продължаваха да ми говорят за различни неща и аз не само чувах онова, което и виждах, а го усещах в клетките си. Това „усещане" не беше като обичайните, по-скоро знание какво се случва в клетките ми - Бог е във всичко и всички ние сме свързани, Бог изпълнява своя танц във всяка клетка на живота, както и тя в него.

Цитат:
Тя заговори 20 минути след инжекцията:
- Започна бързо и силно, в главата си чувствах неимоверен натиск. Той ме изтласка в пространството, където чистата жива енергия започва да придобива форма. Тя започна да се забавя и видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лишена от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция, не е разделена. Изумително е колко мудно се движи всичко тук, на Земята!
Енергията се разпростира, забавя се в периферията, придобива форма. Има безкраен поток на сътворение, после този необятен процес го поема отново в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всяка друга частичка. Не можеш да умреш. Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да добавиш, нито да отнемеш. Неспирният поток е безсмъртие. Идеята „аз съм" се върти в кръговрат. Убедена съм в това.
Имаше купища парадокси. Не се чувствах изгубена, обаче нямаше и как да се ориентирам. Не знаех нито къде съм, нито коя съм, но нямаше и какво да се знае. Не бях принудена да се питам какво да правя. Няма пустота, всичко е запълнено.

Цитат:
Елена, за чието мистично преживяване прочетохте в шестнадесета глава, ми изпрати писмо след участието й в изследването:
„Повечето преживявания избледняват с времето. С ДМТ не е така. Образите и трудностите от сеансите само станаха по-отчетливи. Спомням си, че бях способна да се изправя пред вечния огън на сътворението и да не изгоря, да понеса тежестта на Вселената и да не бъда смазана. Това ми дава различен поглед върху всекидне-вието. Извън мен почти нищо не се е променило. Вътрешно имам утехата, че моята душа е вечна, а съзнанието - безкрайно.

Цитат:
Нека се замислим над предположението, че когато участни¬ците в проектите стигаха до най-далечните предели, достъпни чрез ДМТ, и смятаха, че са другаде, те наистина възприемаха равнища на реалността, различни от нашето. И тези равнища са също толкова действителни. Просто ние не сме способни да ги доловим през по-голямата част от живота си.

Цитат:
Може би точно определени концентрации ДМТ са задължителни за поддържане на правилната способност за приемане - така мозъкът е настроен на канала на нормалното. Ако количеството се повиши, на мозъчния екран се появяват всевъзможни неочаквани програми. Ако пък спадне, картината на света помътнява.
Трябва да подчертая, че нормалните доброволци, на които са давани лекарства против психози, споделят именно за затъпяващо, отнемащо жизнеността въздействие. Възможно е тези лекар¬ства да пречат на въздействието на ендогенния ДМТ. Предполагам, че виждаме и чуваме на нашето равнище на битието, защото ендогенният ни ДМТ е в точно необходимото количество. Той е незаменим елемент от осъзнаването на нашата действителност и от оцеляването.

Цитат:
Да приемем ли и извода, до който стигнах накрая - по природата си ДМТ няма нито добри, нито лоши свойства, не е нито полезен, нито вреден сам по себе си? Основата и средата са решаващи за съдържанието и качеството на преживяването, към което ще ни поведе молекулата на духа. Важно е какви сме ние и какво искаме от сеансите, а не самата дрога.


Освен българския превод предоставям и английския оригинал, тъй като забелязах, че по неясни за мен причини преводача е прескачал определени изречения и дори цели пасажи. За читателите боравещи добре с английски, мисля, че оригинала ще е по-добрия избор.
Прикачени файлове:

Прикачени файлове:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 3:03 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Книгата я четох преди около година. Авторът предоставя, неговата гледна точка, повлияна от факта, че е будист. Другата е че именно тази молекула е отговорна, за всички преживявания по време на медитация и сън. Няма категорични доказателства, дали тези преживявания са много реалистична илюзия или са действителни. Той просто е описал варианта ʼʼако са действителниʼʼ и мисля, че това коректно беше споменато някъде в книгата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 3:36 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 369
miromiv написа:
Няма категорични доказателства, дали тези преживявания са много реалистична илюзия или са действителни. Той просто е описал варианта ʼʼако са действителниʼʼ и мисля, че това коректно беше споменато някъде в книгата.

Здравей, miromiv. Ако под "категорични доказателства" разбираш нещо, което зависи изцяло от сетивните ни органи, мисля, че такива никога няма да откриеш. И в този ред на мисли бихме могли да сложим книгите на sum и голяма част от написаното в този форум в категорията "бълнуванията на един лунатик". :lol:
Но все пак нека оставим автора на изследването и участниците в него да ти отговорят:
Цитат:
Вероятно си казвате, че тези образи и впечатления не са чак толкова необикновени. Всички сънуваме странни места и обекти. Нашите доброволци обаче не само видяха тези неща, но и бяха изпълнени с непоклатимата увереност, че наистина ги е имало. В който и момент да отвореха очи, картината на нашата действителност се наслагваше върху появилата се пред тях, доскоро невидима реалност.
Освен това те не спяха. Напротив - бяха бодри и будни, извършваха различни действия по своя воля в новите за тях пространства. Смайвах се, че чувам толкова често: „Тогава се обърнах и видях..."

Цитат:
Може би ми е толкова трудно да се съглася с тези разкази, защото те са сериозно предизвикателство както срещу преобладаващата представа за света, така и срещу моята собствена. Съвременният ни подход към действителността се опира на съзнанието в будно състояние, както и на подпомагането му с инструменти като единствен път към познанието. Ако не можем да видим, чуем, помиришем, вкусим или докоснем нещо в обичайното си всекидневно състояние на психиката или ако не можем да си послужим с технология, която е продължение на сетивата ни, значи то не е истинско. Следователно тези същества са „нематериални".
За разлика от нас коренното население в много страни поддържа постоянен контакт с обитателите на невидимите селения и изобщо не се затруднява да пребивава и в двата свята. Често постига това чрез употребата на психеделични растения.

Цитат:
Предсмъртното преживяване може да достигне кулминацията си с неописуемо преливаща от обич и могъщество бяла светлина, излъчваща се от божественото и свещеното. Това води към мистично или духовно преживяване, в което времето и пространството губят всякакъв смисъл. Хората с предсмъртни преживявания се чувстват погълнати от нещо несравнимо по-голямо от самите тях, невъобразимо до този момент - „източника на цялото битие". Поражда се увереността, че има живот след смъртта. Стигналите до мистичното равнище в предсмъртните преживявания се завръщат от него с по-проникновено разбиране за живота, по-слаб страх от смъртта и изместване на основните ценности от материалното към духовното. При тях не съществува никакво съмнение в реалността на видяното, те често казват, че е било „по-истинско от живота". Трудно им е да опишат какво представляват предсмъртните преживявания, обикновено изтъкват, че „езикът е прекалено беден" за подобно нещо.

Цитат:
Въпреки очевидно неочакваните и необикновени събития в умовете на тези хора няма никакво съмнение, че всичко се случва наистина. Те описват преживяното като „по-истинско от реалността".


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 3:54 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Това пак е субективно мнение на хората, които са изпитали тези преживявания. Аз мога да ти дам не по малко примери с хора, които имат също толкова реалистични преживявания, но смятат, че са илюзия. Като споменах доказателства, имам предвид нещо съвсем просто и лесно са проверка, което не би било 100%-во като доказателство, но значително би наклонило везните в една или друга посока, ако искаш ще ти го пиша на лично, за да не създавам някакви полемики и спорове?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 8:15 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Юли 26, 2010 8:36 pm
Мнения: 142
Здравей, miromiv!
Ясно е, че си доста скептично настроен по отношение на всякакъв род преживявания, които не са се случили в 3D-света, който сме свикнали принципно да възприемаме като единствения реален. Това, обаче, не означава, че те не са се случили или, че са измислица.
Всеки човек е отделен субект и си има свое собствено субективно мнение. И това не е ненормално. И точно, защото най-вероятно е бил наясно, че ще бъде атакуван, авторът доста подробно е изложил целия процес на осъществяване на своите изследвания с всичките му важни и не чак толкова важни етапи. А след като ги е изложил, е обобщил идеите си относно това, което се е случило на базата не на едно субективно мнение, а на мненията и преживяванията на доста голяма група здрави доброволци. И ако те не бяха с подобни един на друг разкази, едва ли би тръгнал да прави такива заключения.
За мен беше много полезно да прочета тази книга. Отдавна не ми се беше случвало да чета нещо на един дъх. Благодаря, Свободен дух!
Някои от нещата, които са описани като преживяни под въздействието на ДМТ, на мен са ми доста близки и като усещания, и като възприятие за форми и цветове. Само, че при мен са били по време на обикновени медитации, а не под въздействие на някакво вещество.
Това ме кара да си мисля, че авторът е прав и твърденията му относно епифизата и съединенията, които произвежда тя, са напълно основателни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 23, 2013 9:31 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Здравей galia!
Това дали аз съм скептичен или не няма никакво значение. Важни са фактите. Към момента е ясно, че има състояние на съзнанието, при което човек има различни ʼʼпреживяванияʼʼ, ʼʼвиденияʼʼ... които могат да бъдат не по малко реалистични от тези в в 3д света. От тук почват интерпретациите и мненията, какво всъщност е това и каква е причината. Авторът на проучването е предоставил данни потвърждаващи неговата теория, но е споменал, че всичко това може да се дължи и на химически предизвикани явления, но просто това е не е тема на неговото изследване защото не е специалист в тази област. ДМТ се отделя от епифизата, когато спиш или медитираш, както и когато употребяваш други халюциогени.
Иначе съм скептичен, по простата причина, че няма категорични факти, а всичко е въпрос на лична опитност и тук също има две крайни мнения и то от хора с дългогодишен личен опит. При това положение мога да разчитам само на собственият си опит. Той обаче също е субективен. Следователно не мога да вярвам, дори на него... ʼʼпараграф 22ʼʼ ::thinking:: :headbang:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 24, 2013 11:13 am 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 369
miromiv написа:
При това положение мога да разчитам само на собственият си опит. Той обаче също е субективен.

Ако имаш дори елементарни познания по квантова физика, предполагам знаеш добре известния факт, че наблюдателя влияе пряко на параметрите на дадено събитие - сиреч така наречения "субективен фактор" е водещ при наблюдението и сътворението на всичко случващо се. ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 24, 2013 2:55 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Май 02, 2011 10:02 pm
Мнения: 684
Това с наблюдателя ми беше много забавно, жалко че физиците от немай къде го изкарват.

Когато наблюдаваш електрон намираш къде се намира, но така не можеш да определиш енергията му.
Не можеш да ги правиш едновременно защото за да определиш енергията изисква електрона да е в движение а тогава не можеш да определиш къде се намира. Следователно разбираш ли, се оказва че много зависи накъде гледаш към енергията или към местоположението...

Нещо като да мериш налягане в космоса и да кажеш че не мери нищо защото барометъра се движи ...

Дори от форума знаем че наблюдателя не влияе единствено, защото наблюдателя е само част от съзнанието Атман - Самосъзнанието. /според мен де :D /


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 24, 2013 3:06 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 3:43 pm
Мнения: 90
Свободния Дух написа:
наблюдателя влияе пряко на параметрите на дадено събитие

Това според мен е очевидно и без познания по физика, но с практическа опитност. Въпросът е в отделянето на ʼʼсубективният факторʼʼ от обективните факти.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рик Страсман - "ДМТ – Молекулата на духа"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 24, 2013 3:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Май 02, 2011 10:02 pm
Мнения: 684
Виж miromiv това е една дилема която явно се проявява при всеки човек, и при мен беше така.

Замисли се какво те кара да мислиш че сегашното ти състояние е реалност? Когато разбереш че и то е продукт на нещо което може и да е извън теб, тоест и на него не може да му се има вяра.
И така на всичко не може да вярваш остава само да наблюдаваш :)

Съвсем уверен съм че правилното разбиране на света ще доведе до практическо приложение което няма да може да се оспори. Но за тази цел трябва да вникнем в нещата. Иначе как да покажем със сигурност че нещо движи дадено събитие.

А как ще разбереш дали в преживяванията има нещо истинско ако не ги изследваш ?

Поздрави :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"